Posted by Мъдростта на... under
Мъдростта на... | Етикети:
елементарознание |
[2] Comments
Наскоро много нашумя една приказка относно работата
„- Къде отиваш може би?
- На работа едва ли не.“
Хъм, това ме провокира да се замисля и да си дам сметка колко всъщност малко работи администрацията като такава (без да засягам никого). Винаги ми е било интересно кой е виновен за това че човекът на работното място не си изпълнява функциите – дали „началникът“, който не е много сигурен защо именно този кадър му е „доста“ ценен, или пък служителят вчера се е почерпил като прасе и сега се скатава, или пък нито служителя, нито началникът могат да се преборят с твърдата стоманена стена на бюрокращината… и просто чакат, да се случи нещо…
Това ме отвежда и към втората „Както-казват-старите-хора-приказка“ :
„Ден да мине – друг да дойде.“
Ето именно на това мислене винаги съм се смайвала, но когато работиш в завод без особено значение дали си винта или гайката май точно толкова те вълнува работата ти.
ее от социалните въпроси на комунистическите маси, със загуба на индивида, можем спокойно да се прехвърлим към капиталистическите дни на нова България с: “ Аз го лъжа че работя, той ме лъже, че ми плаща!“ и обикновено това свършва с едно много мило „Абе въобщеее.“
С риск да не се погледне с добро око на това ама хората по презумция са си доста мързеливи в наши дни и ако може просто ей така да се взима заплата би било чудесно…
Та точно за това питам аз „Що е то? Работата.“ Работа върху себе си за да си вдигнеш цената за вбъдеще и „Както-казва-баба“ „Да натрупаш точки за пенсия!!“ защото трудовия стаж е много важен именно за това
. ето това е работата, официалната ти оценка за себе си, с финансово измерение. Когато поскъпнеш си сменяш работата, когато поевтинееш ти я сменят принудително.
Разбира се ако има и други клиширани фрази на тема работа ще се радвам да си ги споделим
:)